Борис Поплавский Розовый час проплывал над светающ

Красимир Георгиев
„РОЗОВЫЙ ЧАС ПРОПЛЫВАЛ НАД СВЕТАЮЩИМ МИРОМ...”
Борис Юлианович Поплавский (1903-1935 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОЗОВО ВРЕМЕ ПРЕПЛУВА СВЕТА СЪС ЗОРАТА

Розово време преплува света със зората.
В рая душите си връщат тела след нощта.
Ти претопи своя свят в свръхестествена святост.
Слънцето расне, на масата гасне свещта.

Розов снежец се изсипва от свод безметежен.
Ти се пробуждаш в незнайна земя изведнъж,
гледаш наоколо с поглед учуден и нежен –
зала висока, потънала в здрач вездесъщ.

А зад прозореца трескаво бляска росата.
Лято, градините викат реките с копнеж.
Пътят е в слънце, размахала вяло косата,
бяга смъртта, а след нея и дяволът – беж.

Всичко сияе, от лято чаровно обзето.
Двойки от бели кълба по небесния път.
Свойте антични ръце натоварват атлети –
в сънна жарава обгърнати, камък ломят.

Слънце сияе с безсмъртно без край обаяние.
Вдигат се флагове, мачка тълпата човек.
Нещо ужасно се крие в туй странно сияние.
Искам да легна в забрава, да млъкна вовек.


Ударения
РОЗОВО ВРЕМЕ ПРЕПЛУВА СВЕТА СЪС ЗОРАТА

Ро́зово вре́ме преплу́ва света́ със зора́та.
В ра́я души́те си връ́штат тела́ след ноштта́.
Ти́ претопи́ сво́я свя́т в свръхесте́ствена свя́тост.
Слъ́нцето ра́сне, на ма́сата га́сне свештта́.

Ро́зов снеже́ц се изси́пва от сво́д безмете́жен.
Ти́ се пробу́ждаш в незна́йна земя́ изведнъ́ж,
гле́даш нао́коло с по́глед учу́ден и не́жен –
за́ла висо́ка, потъ́нала в здра́ч вездесъ́шт.

А зад прозо́реца тре́скаво бля́ска роса́та.
Ля́то, гради́ните ви́кат реки́те с копне́ж.
Пъ́тят е в слъ́нце, разма́хала вя́ло коса́та,
бя́га смъртта́, а след не́я и дя́волът – бе́ж.

Вси́чко сия́е, от ля́то чаро́вно обзе́то.
Дво́йки от бе́ли кълба́ по небе́сния пъ́т.
Сво́йте анти́чни ръце́ натова́рват атле́ти –
в съ́нна жара́ва обгъ́рнати, ка́мък ломя́т.

Слъ́нце сия́е с безсмъ́ртно без кра́й обая́ние.
Вди́гат се фла́гове, ма́чка тълпа́та чове́к.
Не́што ужа́сно се кри́е в туй стра́нно сия́ние.
И́скам да ле́гна в забра́ва, да млъ́кна вове́к.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Поплавский
РОЗОВЫЙ ЧАС ПРОПЛЫВАЛ НАД СВЕТАЮЩИМ МИРОМ...

Розовый час проплывал над светающим миром.
Души из рая назад возвращались в тела.
Ты отходила в твоем сверхъестественном мире.
Солнце вставало, и гасла свеча у стола.

Розовый снег опадал в высоте безмятежной.
Вдруг Ты проснулась еще раз; но Ты никого не узнала,
Странный Твой взгляд проскользил удивленный и нежный
И утонул в полумраке высокого зала.

А за окном, незабвенно блистая росою,
Лето цвело и сады опускались к реке.
А по дороге, на солнце блистая косою,
Смерть уходила и черт убегал налегке.

Мир незабвенно сиял очарованный летом.
Белыми клубами в небо всходили пары.
И, поднимая античные руки, атлеты
Камень ломали и спали в объятьях жары.

Солнце сияло в бессмертном своем обаянье.
Флаги всходили, толпа начинала кричать.
Что-то ужасное пряталось в этом сиянье.
Броситься наземь хотелось, забыть, замолчать.




---------------
Руският поет и писател Борис Поплавски (Борис Юлианович Поплавский) е роден на 24 май/7 юни 1903 г. в руско-полско-литовско-украинско семейство в Москва. Учи във френски лицей. По време на Гражданската война бяга с родителите си в Константинопол, а след 1921 г. живее в Париж. Първите му публикувани стихотворения са от 1928 г. в чешкото сп. „Воля России”. Продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Сорбоната. Член е на авангардните литературни обединения „Гатарапак” (1921-1922 г.), „Через” (1923-1924 г.) и на Съюза на младите поети и писатели „Кочевье” (от 1925 г.) в Париж. Публикува стихове в издания като „Современные записки”, „Числа”, „Круг” и др. Автор е на стихосбирката „Флаги” (1931 г.), на издадените след смъртта му книги с поезия „Снежный час” (1936 г.), „В венке из воска” (1938 г.), „Дирижабль неизвестного направления” (1965 г.), „Автоматические стихи” (1999 г.) и на романите „Аполлон Безобразов” (1932 г.) и „Домой с небес” (части от романа са печатани през 1936-1938 г., пълното издание е от 1993 г). Основна тема в поезията му е смъртта. Умира на 9 октомври 1935 г. в Париж.